Николай Енков

СТИХОТВОРЕНИЕ 
 

ОТНОВО И ОТНОВО
И ето че всичко започва отново...
Отварям очи, ала вместо с усмивка ­ 
със болка започва денят.
Болката ­ силна, убийствена, няма превзела 
е моята душа...
Но не само душата ми страда горката, 
страда и моето сърце.
Нещо го стиска, разкъсва, убива... Нечии нежни ръце...
Заедно с болката безкрайна и дива за момент 
ме обгръща тъгa,
но след този момент тъгата изчезва изместена 
от самота.
Пропити със гняв, омраза и ярост насълзяват се 
моите очи,
но сълзи не потичат, защото не могат, 
защото не искат дори...
И тъй ­ вече буден, животът ме грабва в поредния
 мъчителен ден,
усмихнат през сълзи и давеща болка опитвам 
да съм съвършен.
А когато вечер денят е приключил 
и отново затворя очи,
сънят ­ моя единствен приятел ме спасява 
от всички лъжи...
И ето че всичко започва отново...