Николай Василев

СТИХОТВОРЕНИЯ
 

ТИХО Е
(среднощно)

Тихо е!
Градчето ни отдавна 
 е заспало
за утрешния ден
 да си отдъхне.
А някой, 
без да иска разрешение,
на кръст 
 душата ми опъва.
Ти ли си?
Или това е мъката по неизживяното!
Ако си ти ­ 
  остани.
Ако е мъката  ­
  да се пръждосва.
Човек не може 
  всичко да постигне.
Тихо е!
Щурците даже 
  са замлъкнали
в очакване 
на утринта.
А някой,
  без да чука,
се  е вмъкнал
  в мислите ми.
Ти ли си?
  Или това е жалбата
  по отминаващата младост!
Ако си ти ­
  остани.
Ако е жалбата ­ 
  да си отива.
Човек не може вечно да е млад.
Тихо е!
Дори земята 
  е заспала
във тайнствена прегръдка
  със нощта.
А някой
  властно се е загнездил
в сърцето ми.
Ти ли си?
Или това е болката
  по неродения ни син?
Ако си ти ­
  остани!
Ако е болката ­ 
  също да остане!
Защото само с теб 
  и с тази болка
  мога да дочакам края.