Цветанка Неделчева

СТИХОТВОРЕНИЕ 
 

ПРИСЪСТВИЕ
  На Съба Вазова
 
Майко свята,
във Вазовия стих
с обич синовна
навеки възпята.
В Сопот,
в дома ти
те виждам ­ 
усмихната
и ведра
да сееш
доброта.
Майко свята,
от одаята
твоята песен
като
пролетен
вятър 
се носи.
Заедно
с теб
запява
чекръка,
а вретеното
нишка тънка
преде.
На стана
в ръцете
ти сръчни
совалките 
оживяват
и багри 
дивни
в тъкани
вплитат.

Достолепна
на празник си
със книга
във скута.
И челяд, и гости,
жадни за слово,
притихват.

Домът ти
слънчев ­
изпепелен
и сринат.
Минчо ­
съпругът
любим ­
зверски
съсечен.
Българска
мадона
с деца две
невръстни
и икона
старинна
от деди
завещана,
ти от Балкана
закрила
потърси...
И изплака
сърцето си
в песен
и стих...
Майко свята,
от обелиска
грееш с усмивка.
Детенце мило
цъфнало цвете
на тебе поднася
и с обич мълви:
"Ти ме роди, но ти ми даде
и светлото, що в теб блещеше,
ти и човека в мен създаде ­
ти два пъти ми майка беше!"
ВАЗОВИ АВТОГРАФИ 
Вазов е давал автографи на своите близки, приятели и почитатели. Това обикновено става по повод даряване на негови книги. По-рядко Вазов оставя като автограф откъс от свое произведение по искане на бъдещия му притежател. Някои Вазови автографи свидетелстват за дружбата на народния поет с дадена личност, или пък имат интересна история.
Ето историята на три Вазови автографа.
Руският учен славист Александър Иванович Яцимирски проявява траен интерес към творчеството на Иван Вазов. През 1905 г. той представя на руските читатели разказите му1, а една година по-късно публикува статията си "Вазов, его поэзия и проза".2  В превод на Минко Генов от Карлово, тогава студент в Петербург, тя излиза на страниците на списание "Българска сбирка".3 
Александър Яцимирски е доловил специфичното своеобразие и колорит на Вазовото творчество ­ "съединението в него на националното с общочовешкото чувство", "туй прилепване към природата" и "тютчевско разбиране на нейния живот" като "твърде характерни черти в психологията"4  на произведенията на народния поет.
Яцимирски посещава България и има възможност да се запознае с Вазов. Руският учен е впечатлен от класика на българската литература: "Вазов обича природата с детска обич. Във времето на пребиваването ми в София, аз лично бях свидетел как Вазов по цели часове стоеше пред акациите и цветята на Княз Борисовата градина. Стоеше той усамотен, в ням възторг, изправен като за молитва. Никой не се приближаваше към него, макар да се разхождаше голямо множество. Казаха ми, че това е Вазов, гордостта на българската литература, прекрасен човек. Аз се вгледах в него и дълго му се любувах. Струваше ми се, че неговите мисли витаеха негде далеч от тез, що се разхождаха в градината, далеч от всичко живуще на земята..."5 
Иван Вазов проявява интерес към статията на видния руски славист. В писмо от 6 октомври 1906 г., София до Евгения Марс той пита за заглавието на статията:
"Ако не Ви коства труд, моля Ви, съобщете ми и заглавието на статията от Яцимирски в последната книжка на Б ъ л г. с б и р к а.
 С поздрав
 Ваш предан И. В а з о в"6  
В Централния държавен архив за изкуство и литература на Русия се съхранява албум на професор Александър Ив. Яцимирски със записки и рисунки на чешки, български, сръбски и полски поети и писатели, правени през 1908­1911 г. Сред тях е автографът, даден на руския учен от Иван Вазов откъс от стихотворението "Русия"7:
 Русия, Таз земя велика
 По шир, по брой, по сила. Тя 
 С небето има си прилика
 И само с руската душа!
    И. Вазов
София
27 март 1911 г."
 
* * *
Най-сърдечният автограф на Иван Вазов е даден на неговата муза ­ писателката Евгения Марс. Тя изиграва голяма роля за неговото душевно равновесие, за продуктивността на талантливото му перо. Тази дружба е била жизнено необходима на Вазов. Зародила се през 1905 г., тогава когато той се чувства самотен, тя продължава до последните му дни. Тя е живецът, който сгрява душата му, тя е незаменимият творчески импулс.8 
В своята лебедова песен ­ стихосбирката "Люлека ми замириса" Вазов Ј посвещава открито лиричната си творба "Полски впечатления. На писателката Евг. Марс" ­ I дял "Образи и видения". Всъщност целият III дял "Трендафилите" е посветен на нея.
Снахата на писателката Евгения Марс ­ госпожа Лиляна Елмазова ­ съпруга на изтъкнатия наш оперен певец Павел Елмазов (отдавна покойник) ­ е съхранила ценни реликви, свързани със сърдечната дружба на Евгения Марс с народния поет: портретите с автографи, които той подарява на своята приятелка, писма, пощенски картички до нея. И едно малко листче, пожълтяло от времето, съдържащо четиристишие, написано с характерния Вазов почерк:
 Таз книга сиротица
 тъкмях я за княгиня ­
 отиде у царица,
 отиде у богиня!
Стиховете не са датирани. Не е трудно да се досетим, че листчето е било пъхнато в книгата "Люлека ми замириса", която след отпечатването Вазов подарява на своята вдъхновителка със следния автограф:
"На моята добра приятелка и достойна колега г-жа Евгения Марс. И. Вазов. София, 20 ноември 1919 г."
Трябва да се види този Вазов автограф, изразяващ чувствата на народния поет към неговата муза по един рядко оригинален и забележителен начин! Същият е написан с мастило и поетът умишлено повтаря и удебелява буквите от текста, за да не се забележи, че вместо нулата от датата "20" е изобразено едно малко сърце, цялото запълнено с мастило.
За Иван Вазов "сърцето" е едно от великите тайнства на живота, тайнство родеещо се с това на морето и небето. Това той отразява в лаконичното си стихотворение "Три думи ­ три бездни", поместено на страниците на вестник "Народний глас", бр. 505 от 17 ноември 1884 г. През същата година то заема своето достойно място в стихосбирката "Италия":
 Сърцето, морето, небето ­
 три думи, три гатанки тайни.
 Небето, морето, сърцето ­
 три бездни, три свята безкрайни! 
"Поезията обича краткостта и свежестта"9  ­ отбелязва народният поет. В това отношение горният куплет е шедьовър.
Месечното литературно-художествено списание "Съвременна илюстрация", бр. 1, София, май 1921, е посветено всецяло на "Тържествата по 50-годишния юбилей на Иван Вазова". В него на страница 10 е поместен "Автограф на поета" стихотворението "Три думи ­ три бездни" без заглавие.
Във Вазовия музей в София се съхраняват два оригинални автографа на народния поет "Сърцето, морето, небето". И в двата липсва заглавието. 
Единият автограф поетът пише на малък кариран, понастоящем вече скъсан лист, без дата.10  Той е предаден на музея от Звездомир Ал. Негенцов. Ясно е, че Вазов е дал този автограф на свой почитател.
Вторият автограф на това кратко стихотворение се намира в "Албум за спомени" и е единственият текст в него на български език. Вазов собственоръчно е записал датата ­ 4 юли 1919 г.11  Албумът е предаден на музея от Константин Дацов.
Горепосочените три автографа на Вазовото стихотворение "Три бездни ­ три тайни" свидетелстват, че същото е било любимо на народния поет. Поради неговото дълбоко съдържание и лаконичност, той го е давал като автограф на своите почитатели (без заглавието му).
Къде се ражда тази Вазова най-кратка в цялото му творчество поетична творба?
Народният поет споделя пред своя анкетьор проф. Иван Шишманов за стихосбирката си "Италия", в която е поместено стихотворението:
"Конспекта на стихотворенията, които влязоха в тая ми сбирка (eдна от най-добрите ми), нахвърлих с молив още по пътя за Италия, но ги обработих тепърва в Пловдив. Вземах си бележки в тефтерчета."12 
Вазовото стихотворение "Три бездни ­ три тайни" е свързано с пътуването му до Италия през 1884 г.
* * *
Във фонда на Къща музей "Иван Вазов" ­ Сопот се съхранява петото издание на първия български роман "Под игото", издателство Т. Ф. Чипев, София, 1920 с автограф:
 "На г. Евгений Силянов
    Авторът
София
19 август 1921"13 
Племенницата на Иван Вазов ­ Бинка Вазова, успя да проучи интересната история на това Вазово посвещение. През 1984 г. тя писа на Надя Христофорова (съпруга на проф. Петър Христофоров) в Париж, която заедно с проф. Роже Бернар превежда "Под игото" на френски език.14  Тогава Евгени Силянов е на 74 години, известен журналист и дипломат, заминал и останал още на младини в Париж. Ето какво съобщава Надя Христофорова след срещата си с него:
"Майката на Евгени Силянов беше учителка по литература в нашата гимназия ­ Първа девическа в София. Казваше се София Малиновска, много културна жена, от Елена, баща Ј беше от руски произход, навярно останал тук след Освобождението. Един ден тя взима Евгений (тогава още ученик) да посети родния си град, но не заварва роднини и бързо тръгнали назад към София. И се случили в едно купе с Иван Вазов, говорили непрекъснато и той казал, че такава речовита жена "рядко бил срещал". По едно време се навел на прозореца и вятърът му отнесал шапката. Ахкания, загриженост, че ще простине без шапка. На слизане в София Малиновска му казала: "Я вземете фуражката на Евгени." Станала му и така си пристигнал в София защитен от хрема и гърло! (Сигурно с файтон се е върнал с тази шапка! ­ бел. на Б. Вазова.) Поръчал на Евгени да отиде на втория ден да си вземе фуражката. Когато отишъл, една жена (навярно леля ми Вълка ­ бел. На Б. Вазова) любезно му я подала с "Под игото", където е посвещението. По-късно, когато поискал да си прибере книгата, оказало се, че втората жена на баща му поради финансови мъчнотии я продала заедно с много други. Баща му е известен македонски деятел и поет ­ Христо Силянов.
Така в действителност се казва, че "Под игото" е подарено с автограф на едно 14-годишно момче, което е услужило с ученическата си фуражка на Иван Вазов."15 
Бащата на Евгени Силянов е българският революционер и писател, летописец на Илинденското въстание, а майка му е и изтъкната преводачка.
В последния си пътепис "В пазвите на Балкана. Станция "Българка", публикуван през месец август 1921 г. във вестник "Мир", Вазов споменава за приятното пътуване със София Малиновска:
"Пътуването беше особено приятно. Една софийска учителка в купето ми, дама твърде интелигентна и твърде речовита ­ но как речовита! ­ направи с непрекъснатото си сладкодумство да не усетя пътя и горещината."16 
Посвещението на народния поет на Евгени Силянов е навярно последният негов автограф, даден около месец преди смъртта му.
Някои от буквите са леко разкривени. Но Вазов е останал все същият ­ сърдечен, верен на живата си връзка с читателите.

 1 Яцимирский, Александр И. Рассказы Вазова, Исторический вестник, Санкт Петербург, т. 99, март 1905, с. 1089-1090
 2 Яцимирский, А. И. Иван Вазов, его поэзия и проза. Литературная характеристика, Вестник иностранной литературы, Санкт Петерберг, № 2, 1906, с. 181 ­ 194.
 3Генов, Минко. Иван Вазов, неговата проза и поезия, Българска сбирка, бр. 3, 1906, с. 160-167. 
 4 Пак там, с. 161.
 5 Пак там.
 6Вазов, Ив. Събрани съчинения, т. 21, С., 1979, с. 317.
 7 ЦГАЛИ России, Москва, ф. 584, оп. 2, ед. хр. 24, л. 16
 8 Неделчева, Цв. Евгения Марс ­ музата на поета. Непознатият Вазов, С., 1995, с. 128-173.
 9 Вазов, Ив. Събрани съчинения, т. 21, С., 1950, с. 100.
 10 Фонд на къща музей "Иван Вазов" ­ София, Ръкописна сбирка, инв. № 1834. 
 11 Фонд на къща музей "Иван Вазов" ­ София, Ръкописна сбирка, инв. № 1264.
 12 Шишманов, Ив. Д. Иван Вазов. Спомени и документи, С., 1976, с. 240.
 13 Фонд на Къща музей "Иван Вазов" ­ гр. Сопот, инв. № 255.
 14 Превод на френски Р.Бернар н Н. Христофорова, " Souns le oug", Paris, Presses orientalistes de France, 1976.
 15 Писмо на Бинка Вазова от 30. ХI. 1990 г. до Цв. Неделчева ­ Сопот. Съхранява се от получателката.
 16Вазов, Ив. Събрани съчинения, т. 12, С., 1977, с. 366.