Таня Петкова

СТИХОТВОРЕНИЕ

КЪДЕ СИ, МАМО?
Къде си ти все аз се питам,
дали ме виждаш, ти кажи?
Мълчиш и пак е тишина,
скърбиш и пак не казваш.
А може би ме гледаш отвисоко
и страдаш ти за моята съдба,
отрано сблъскала се с мене,
с орисията на лудостта.
И затова ли ме остави толкоз рано
да страдам и да диря твоята следа,
живота да ме тъпче и изпитва
дали съм си научила урока за това.
И само вярата в майчината милост,
там горе, от невидим необят, 
крепи ме още да не рухна
сред този земен пошъл свят.