Галина Димитрова

СТИХОТВОРЕНИЕ
 

РАЗЛИЧНА
Да правиш добро до насита,
да връщаш усмивки и вяра,
без никой дори да попита
коя те неволя накара.
Да правиш добро за отплата ­
единствена златна награда,
без никакъв щат и заплата ­
наистина странна отрада.
Да правиш добро до премала,
така да лекуваш Земята,
да качваш върха до превала,
оттам да оглеждаш нещата.
Осмивана и неразбрана,
защото си толкоз различна,
дори под декрет и забрана
да даваш е радост първична.