Роза Станкеевич

СТИХОТВОРЕНИЯ
 
МИНИАТЮРИ 
 
Душата ми тръпне
в радостни тръпки
цвят разцъфтял
се люлей в синевата.
Душата ми стене
от мъка сломена
обрулено,
голо и черно дърво.
Душата ми, душата ми,
задъхано море е.
С приливи и отливи,
със затишия и бури.

И ще речеш:
не можех аз да я обичам,
защото ­ като жътва
изрониха ме очите ­
от юлско слънце по-горещи,
защото ­ като вятър
строши прозорците заспали.
Не говори.
Защото ­ ще излъжеш,
ако речеш, че не остана
една искра от моя огън
и като гръм отминах
покрай тебе.
Не говори!

Разминахме се,
като едноименни облаци,
които не 
 раждат
светкавици, не плискат 
 дъжд.
А само се оглеждат
в езерата и моретата,
и дишат във въздуха
  ­ само ЛЮБОВ