Христина Ковачева

СТИХОТВОРЕНИЕ 

ВАЗОВ ДНЕС 
 
На градския площад във Сопот,
възправил гордо стан,
съизмерим с могъщия Балкан,
в далечината с поглед взрян
спокойно гледа пътя извървян
на своето Отечество любезно. 
И вятър ли задуха, дъжд ли завали
самотен рони той сълзи
за Перущица бедна и Батак,
защото чува още как 
жените плачат и пищят децата
под кървавия турски ятаган.
Когато бурята завий в Балкана
и яростно закърши клони,
той вижда как бесней тирана,
поставил българина на колене,
тогава шепне той слова нечути
на незабравената своя епопея
за славните войводи и хайдути,
погинали за свободата да изгрее.
А нощем Шипка той сънува ­
върхът на гордите орли и слава
и ярост в каменни гърди бушува
как може всичко туй да се забравя!
Но песните му все ще се четат:
докато гордият Балкан снага въздига,
докато във небето пее чучулига
и полският синчец цъфти,
той все така нечуто ще шепти:
"Отечество любезно, как хубаво си ти!"