Мая Панайотова

СТИХОТВОРЕНИЯ
 

ЛАБИРИНТЕН  ПОЛЕТ
Австралийски бриз неземен
гали нежното  ми тяло.
От далечен бряг
тъжни песъчинки
върху устните ми парят.
Капки слънчев дъжд
посипват самотната усмивка в мен.
Водопад от чувства.
Каскада поразява мисъл и сърце.
Доверие.
 И страх.
Като пред старт
на полет в лабиринт.
Усещане за вярност, доброта
приземява погледа
към тихата роса на орхидея.
Невинна, екзотична чистота ­
букет от щедрост, търпение,
любов и тишина.

 
СЪЛЗА ОТ ДЪЖД
Сълзата ми с капка от дъжда се сля.
описа бляскава следа върху лицето ми,
където с пръсти можеш да напишеш
посланието чакано от мен.
Любов ли съм или стихия
в твоя кратък, но забързан ден?
Сърцето ми ­  вулкан от чувства,
от мисли и от страхове.
При допира ти с лавата не спирай
да черпиш с шепи топлина за мен.
Защо ли слънце да не грее
след дъжд самотен през нощта?
Намерих себе си в безкрая ­
в нежни думи капчици любов.