Ангел Димитров

СТИХОТВОРЕНИЯ 

НОЩНИ ЖЕТВАРИ
Нощта ги кани
на работа отново.
С обувки окъсани
крачат тежко,
сурово.
Цигарената пепел машинално
тръскат, слова обидни
по непрокопсията пръскат.
За единия хляб
безспир зажъднели
с лица загрубели
да мечтаят отдавна
са спрели.
И всеки път отново
се повтаря ­
градежите им прости
съдбата да събаря.

ДО ЖИВОТ
    Вкусният хляб е направен с любов,
а светът навън е тъй студен, тъй
 суров.
Сиромашка радост в ръцете си
 държиш,
за нея унижения и болка не спираш
 да търпиш.
С кървава пот, не спираш да се
 трудиш, да твориш ­
    гладът с вълчи лик в себе си да
 укротиш.
А всичко инак до едно се свежда?
Кой държи хляба? И кой го
 произвежда?!