Продан Проданов

СТИХОТВОРЕНИЕ
 

СОПОТ
...От изгрева на утринния лъч
до залеза на стихващия ден,
привличаш ме със птичия си глъч,
живот си ти и лек за мен.
С ухание на рози и шишарки,
с лозниците във всеки двор,
с камбанените медни звуци ярки
и с Вазовия светъл ореол.
С бумтящите ти водопади,
настръхнали във сняг или порой
и уличките с пеещите вади,
бълбукащи сред ледове и зной.
Със полъха на борика зелена
там, от старинните чешми
водата блика ­ бистра и студена
и звънки звуци тя реди.
С градинки пъстри дворовете дишат,
сред птичи хор ухае на нектар.
И хората с тъга въздишат,
напуснат ли градеца стар.