Гергина Шльомска

СТИХОТВОРЕНИЯ

НЯКОГО НЯКОЙ ОБИЧА
Когато очаквам те ­ вечно вали
и небето е страшно навъсено,
слушам как тихо дъждът ромоли,
но твоите стъпки ги няма до късно.
Когато те търсят мойте очи,
мъглата не иска да се разпръсне
и пак съм сама. А навън пак вали.
Да тръгне в дъжда кой ли ще дръзне?!
Защо ли в сърцето ми нещо тежи?
Макар и за кратко, нали ще сме двама,
ще влезеш обсипан в бисери ти
и свежия мирис на морската пяна.
В нежна прегръдка от лунни лъчи
ще бъдем щастливи и толкова влюбени.
И нека навън дъждът си вали,
капки-целувки нека да чуваме.
Когато си тръгваш, вечно боли,
а душата ми сякаш се стича.
Топлият дъжд е дъжд от сълзи,
защото някого някой обича.

ЛЮБОВ 
 
Ако тя е вино ­
   нека ни опива.
Ако е отрова ­
   нека е горчива.
Ако пък е тръпка ­
   нека е парлива.
Ако е усмивка ­
   много ни отива.
Ако туй е обич ­
   нека да е жива.
Ако пък е лудост ­
   нека е красива.
И песен да е само ­
   нека е игрива.
Ако е мечта ­
   нека е щастлива.
Ако тя е буря ­
   нека да е силна.
Ако пък е болка ­
   да е непосилна.
Ако е страстта ни ­
   нека да е дива.
Ако е смъртта ­
   нека ни убива.
Ако туй са дебри ­
   нека са дълбоки,
пълни с изненади ­
   тъмни и жестоки.
Ако пък е бягство ­
   пътят е към рая.
Ако е съдба ­
   тъй да е до края!